Кичка реши да спре със сложната дейност, която извършваше, а именно гледането в една точка и отиде да си купи нещо забавно, вредно и зарибяващо. Влезе в малко малко, тъмно магазинче "Алкохол, цигари и захарни изделия" и извика "Добър ден! Прудавъти ли... " (авторката не успя да чуе точно какво). Продавачката беше като мадам, излязла от публичен дом от 19ти век. Висока, пълна жена с тъмна и сбръчкана, но поддържана кожа и голяма бенка на лявата буза. Въобще не погледна Кичка, а продължи да дъвче неизвестно какво и да гледа малкото телевизорче в дъното на магазина. "Опакован или насипен?", прошепна тихо тя като национално издирван дилър. "Ъ... Опакован...?!" каза Кичка. Продавачката погледна през прозореца и по същия съзаклятнически начин попита "Вуйчо Ваньо или Пенелопа?!". "Нямъ знъчений" каза Кичка. Жената подхвърли малкото зелено пакетче на стария дървен тезгях и дрезгаво каза "50". Кичка й даде парите, каза учтиво "Благодаръ, дувиждъни." и излезе с пакетчето слънчоглед...
Бележка на автора: Тази глава е извънредна и е написана, понеже почти на 100% ми се случи същото онзи ден.
2 comments:
хвала на всички, който могат да напълнят блога си с 40 поста за сва дена :D
A Юнаците ми бяха слабост, ще следя повторенията сега... :D
Хаха, викаш де да имаше нещо смислено поне. :D Благодаря ти за фенството, не пропускай и Перла от 15:30, всеки делничен ден по БТВ. :)))))))))
Post a Comment