Леля Пенка, незнайно защо реши да обере и тя банка. Още по-незнайно защо реши това да е в Кюстендил. Пътуването й до там не беше никак леко. Още щом се качи във влака няколко деца като я видяха започнаха да пляскат с ръце, да се радват, да подскачат и да крещят: "Вижте, кукер, кукер!". След това кондукторката се пошегува (не особено успешно) дали Леля Пенка си е взела подходящата категория билет - хипопотам. Горката жена беше на границата да се разплаче. Мисълта за благосъстояние беше единственото, което я спираше от това да избие всички с кифлите и да слезе на следващата гара.
Отново незнайно защо Леля Пенка влезе в същата банка, в която се беше изявил Пъцко. С бавни, разтреперани крачки тя направи няколко метра навътре в банката. Ръката й се потеше. Потта капеше върху торбата със закуските. Успя да отвори уста и да каже... "Ъъъ...". Хората я изгледаха и продължиха заниманията си. Тя се ядоса от реакцията им и затова вече по-смело каза "Парите! Иначе ще...". В този миг охранителят, който беше разбрал за ужасяващата смърт на предния човек на тази пост изкрещя: "Не се оригай, нееееееееееееее", хвърли пистолета си и крещейки изхвърча от сградата. Всички касиерки светкавично извършиха дейност, която упражняваха по 3 пъти на ден от посещението на Пъцко насам - сложиха си противогази и зачакаха. При вида на всичко това Леля Пенка сбърчи носа и брадата си, повдигна вежди и... избухна в сълзи. Хвърли торбата, закри лицето си с ръце и избяга от злощастната сграда...
No comments:
Post a Comment