"Юхууу", извика Пъцко и подскочи, като без да иска натисна спусъка на пушката. Куршума рикушира в синия метален щит, с две диамантени Б-та, окачен на стената и се насочи към Бойко. Леля Пенка се изправи и загледа с ужас, но всичко беше наред, тъй като куршума се сплеска в стоманените гърди на Бойко и падна на земята. Пъцко го взе изумен и го заразглежда. Беше точно като 10ст., само без Мадарския конник. "Лелю Пенке, ти ще си министър на труда и социалната политика, а Пъцимире, ти ще си на вътрешните работи." В този момент от банята излезе Цветан Цветанов, облечен в костюм и отгоре с престилка, с навити ръкави, целия във вода и прах за пране и каза "Но, г-н Борисов, аз нали такова...", "Тихо, Цецко.", каза Бойко и натъженият мъж се върна в банята. Леля Пенка каза гордо "С чест и достойнство ще изпълнявам задълженията си!", Пъцко взе пример и извика "И аз такъ! Ъ... колку е заплатътъ?".
Те (както и авторката) изведнъж си спомниха за Кичка и Дрисъчко и скоро четиримата герои бяха преставени на шашнатите си колеги и започнаха работа. Кичка беше назначена за министър на образованието, което беше странно дори за самата нея.
Минаха няколко месеца и изпратиха Кичка на първата й командировка. Тя трябваше да посети селското училище в Малодупино, Пловдивска област, за да даде пример на младите. Кичка влезе в класната стая и учениците изпълниха нареждането на учителката си като станаха и казаха "Добър ден, госпожице Пергелова!". Кичка изплю дъвката си в коша и каза "К'во стаа, мишоци?!"...
No comments:
Post a Comment