Дойде време и за първата командировка на Пъцко. Той беше ипратен да проследи работата на катаджиите, дежурящи на 35км. от разклона за с. Кухоглавино. Дежурството вървеше добре, докато ченгетата не спряха стар, очукан Москвич с побелял чичко зад волана му. Полицаите предоставиха "клиента" на Пъцко, който завря главата си през шофьорския прозорец и завика на господина "Кфо стаа, бе братче?!". Дребничкият мъж се сви на седалката си и каза тихо "Ей, моля ти са, пусни ма да си продължа...". "Уф, пич, що мириши тъй на ракийъ, уе?!", катаджиите заоглеждаха шофьора, а Пъцко продължи "Лелеее, ми ти как каръш с тоз счупин вулън? Олее, ми тоа скоростен лост как не е изпаднъл в таз дупкъ в подъ?! Ааа, тва пистулет лий?". Разгневеният мъж грабна пистолета и го насочи към министъра, полицаите се развикаха, скриха се зад колата си и извадиха оръжията си. Пъцко се намръщи и се оригна. Шофьорът на Москвича се свлече на изпокъсаната си седалка, а ченгетата се доближиха предпазливо до Пъцко и щом видяха резултата от биологичното му нападение го запоздравяваха.
Скоро президентът връчваше орден за храброст на Пъцко пред 358 журналисти, Леля Пенка, Кичка и Дрисъчко (които плачеха и си подсмърчаха от умиление). Точно в момента след като държавният глава връчи медала на празноглавия юнак и всички журналисти снимаха и записваха, Пъцко се обърна към господин Първанов и с блеснали от вълнение и щастие очи каза "Аре да хоим към любимътъ ми кръчмъ, братле! Ща черпъ идну шкимбе. Да знайш кфи яки сирвитьорки имъ! Шъ ти падни фълшивътъ косъ дажи!". Разнесе се шум от едновременно зяпване на 361 усти и 1 муцуна...
No comments:
Post a Comment