Те бяха обикновени хора... те бяха част от тълпата... те мислеха, че не могат да променят света... те станаха... ЮНАЦИ!!!
Глава първа: Запознайте се с Леля Пенка. Юнак 001.
Беше станало 19ч.. Леля Пенка заключи малкото си павильонче, въздъхна и тръгна към спирката. Днес беше продала само 23 банички, 3 милинки и една кифла, но тя не се броеше, защото беше от миналата седмица. Бизнесът не вървеше. Явно финансовата криза се отразяваше и на петокласниците от близкото училище и те предпочитаха да пестят за цигари. Докато чакаше рейса да я откара вкъщи тя потъна в мисли за живота си. Как стигна дотук? Беше едно малко девойче от Надежда с големи мечти. Искаше да учи за сладкарка. Представяше си как прави миниатюрни човечета от тесто. Искаше да срещне красив мъж, който да я уважава и да я води на екскурзии в чужбина. Когато срещна Къньо той работеше в един сервиз. Стори й се неустоим в работните си дрехи, с петна от масло. В последствие като се наложи да ги пере не беше толкова щастлива, но вече беше късно. Не му беше трудно да я спечели. След няколко комплимента по повод кексовете й вече й беше влязъл под кожата. И ето ги след 40г. брак. Честичко я ступваше, но тя го оправдаваше заради алкохола. Не можеше да се гледа вече в огледалото. Въпреки, че отслабна със 7 килограма след последната диета - без нищо пържено (тя и без това ядеше само закуските от павильона), 120те й килограма й личаха. Въздишаше по бързо отминалите години когато автобусът спря на нейната спирка. Тя слезе, махна на шофьора - Ваньо от махалата и се затътри бавно към вкъщи. Когато отвори входната врата я посрещна позната гледка - дрехите на Къньо бяха по пода, чорапите му бягаха в различни посоки, а обувките му бяха оставили кални следи по целия коридор. Тъкмо щеше да въздъхне тежко, когато чу "Айде бе, мамка ти, колко часа стана, кой си купува банички по тва време?! Слагай ми салатата, че мача почна.". Леля Пенка безропотно се преоблече и сложи на съпруга си салатата и ракията. Искаше й се да седне и да си почине, но явно не се беше съобразила с настроението на Къньо. Отборът му вече губеше с 2 гола, затова когато видя, че салатата беше обидно малко побесня, обърна чинията на земята и й се разкрещя. Две сълзи текнаха по бузите на Леля Пенка и потънаха в мустаците й. Той продължаваше да й крещи и да я обижда. Накрая я хвана за брадата, обърна лицето й към себе си и й каза, че съжалява, че се е хванал с такава крава. В този момент нещо превключи в мозъка на Леля Пенка. Цялото й страдание, разочарование и болка се сляха в едно, за да изригнат с необичайна сила. Погледът й се промени. Страхът беше заместен от яростта. В този миг, зад гърба й торбата, в която носеше останалите непродадени закуски взе да се надига. Къньо се опули и се замисли кога е успял да изпие толкова ракия. Торбата спря във въздуха и в следващия момент една кифла с мармалад от 75ст. излетя от нея и се заби в главата на Къньо. Той нямаше време дори да реагира. Безжизеното му тяло се строполи на земята, а Леля Пенка, излязла от транса си се ужаси от стореното. Какво щеше да прави сега... ?!
Глава първа: Запознайте се с Леля Пенка. Юнак 001.
Беше станало 19ч.. Леля Пенка заключи малкото си павильонче, въздъхна и тръгна към спирката. Днес беше продала само 23 банички, 3 милинки и една кифла, но тя не се броеше, защото беше от миналата седмица. Бизнесът не вървеше. Явно финансовата криза се отразяваше и на петокласниците от близкото училище и те предпочитаха да пестят за цигари. Докато чакаше рейса да я откара вкъщи тя потъна в мисли за живота си. Как стигна дотук? Беше едно малко девойче от Надежда с големи мечти. Искаше да учи за сладкарка. Представяше си как прави миниатюрни човечета от тесто. Искаше да срещне красив мъж, който да я уважава и да я води на екскурзии в чужбина. Когато срещна Къньо той работеше в един сервиз. Стори й се неустоим в работните си дрехи, с петна от масло. В последствие като се наложи да ги пере не беше толкова щастлива, но вече беше късно. Не му беше трудно да я спечели. След няколко комплимента по повод кексовете й вече й беше влязъл под кожата. И ето ги след 40г. брак. Честичко я ступваше, но тя го оправдаваше заради алкохола. Не можеше да се гледа вече в огледалото. Въпреки, че отслабна със 7 килограма след последната диета - без нищо пържено (тя и без това ядеше само закуските от павильона), 120те й килограма й личаха. Въздишаше по бързо отминалите години когато автобусът спря на нейната спирка. Тя слезе, махна на шофьора - Ваньо от махалата и се затътри бавно към вкъщи. Когато отвори входната врата я посрещна позната гледка - дрехите на Къньо бяха по пода, чорапите му бягаха в различни посоки, а обувките му бяха оставили кални следи по целия коридор. Тъкмо щеше да въздъхне тежко, когато чу "Айде бе, мамка ти, колко часа стана, кой си купува банички по тва време?! Слагай ми салатата, че мача почна.". Леля Пенка безропотно се преоблече и сложи на съпруга си салатата и ракията. Искаше й се да седне и да си почине, но явно не се беше съобразила с настроението на Къньо. Отборът му вече губеше с 2 гола, затова когато видя, че салатата беше обидно малко побесня, обърна чинията на земята и й се разкрещя. Две сълзи текнаха по бузите на Леля Пенка и потънаха в мустаците й. Той продължаваше да й крещи и да я обижда. Накрая я хвана за брадата, обърна лицето й към себе си и й каза, че съжалява, че се е хванал с такава крава. В този момент нещо превключи в мозъка на Леля Пенка. Цялото й страдание, разочарование и болка се сляха в едно, за да изригнат с необичайна сила. Погледът й се промени. Страхът беше заместен от яростта. В този миг, зад гърба й торбата, в която носеше останалите непродадени закуски взе да се надига. Къньо се опули и се замисли кога е успял да изпие толкова ракия. Торбата спря във въздуха и в следващия момент една кифла с мармалад от 75ст. излетя от нея и се заби в главата на Къньо. Той нямаше време дори да реагира. Безжизеното му тяло се строполи на земята, а Леля Пенка, излязла от транса си се ужаси от стореното. Какво щеше да прави сега... ?!
No comments:
Post a Comment