Глава трета: Кичка Пергелова. Юнак 003.
Кичка Пергелова беше привлекателно 19 годишно момиче от село Джинджифилово, на 45км. от Айтос. Още от 14 годишна мечтаеше да иде в София. Идолът й беше Ивана и тя сънуваше как я среща в Студентски град и тя й казва, че става за фолк певица. Докато си беше в Джинджифилово гледаше само Планета. В Студентски град нямаше кабелна, затова слушаше нон стоп Романтика и всяка вечер беше по чалга дискотеките. Считаше се за много интелигентна, защото беше завършила гимназия в Айтос. Беше решила след завършването си да не се прибира в Джинджифилово. Малкото село беше тясно за амбициите й. Учеше право, но мечтаеше да стане фолк певица. Знаеше всички песни, местата им в класациите, а в стаята й нямаше къде да лазят хлебарките, защото целите стени бяха покрити с плакати на идолите й. Кичка ставаше в 7ч., гримираше се до 8:15 и отиваше на лекции. В повечето случаи не влизаше в час, а пиеше кафе с колежките. Прибираше се следобед и прекарваше вечерта в приготовления за дискотеката.
Часът беше 12:17, в Авеню влязоха 3 момичета. Кичка и двете й приятелки от блока. Изправените коси, късите поли и токчетата подсказваха причината за присъствието им тук. Трите хубавици пийнаха по малко водка и се закършиха на дансинга. До Кичка се доближи привлекателен студент. "Маце, от рая ли падна, уе", възмутената Кичка отвърна "Ама чи си простак!", "Що ма, найш ли, чи иам голф?". Тук младата студентка се заинтересува "Тъй ли? Яку!" -"Аре утри да тъ каръм някъди, а?"-"Оу, нимога." заоправдава се Кичка "Утри шъ хоим с момичтитътъ ду Молъ". "Ми ари след тва" настоя младежът. "Ми хубу. Ти как съ казвъш?" "Стефан, ама всички френдови ми викът Стивън Голфа.". Прекараха нощта заедно. На следващата сутрин, Кичка изпрати Стефан и се захвана с гримирането си. Когато си поставяше очната линия, толкова напрегна вниманието и съзнанието си, че нещо се обърка. Погледът й се замъгли, светът около нея се завъртя и изведнъж всичко стана в черно. Когато отвори очи беше насред стари бели сгради. Хората около нея бяха облечени в дълги бели роби. Кичка тогава не осъзнаваше, че е попаднала в Атина и то доста време преди Христа...
Кичка Пергелова беше привлекателно 19 годишно момиче от село Джинджифилово, на 45км. от Айтос. Още от 14 годишна мечтаеше да иде в София. Идолът й беше Ивана и тя сънуваше как я среща в Студентски град и тя й казва, че става за фолк певица. Докато си беше в Джинджифилово гледаше само Планета. В Студентски град нямаше кабелна, затова слушаше нон стоп Романтика и всяка вечер беше по чалга дискотеките. Считаше се за много интелигентна, защото беше завършила гимназия в Айтос. Беше решила след завършването си да не се прибира в Джинджифилово. Малкото село беше тясно за амбициите й. Учеше право, но мечтаеше да стане фолк певица. Знаеше всички песни, местата им в класациите, а в стаята й нямаше къде да лазят хлебарките, защото целите стени бяха покрити с плакати на идолите й. Кичка ставаше в 7ч., гримираше се до 8:15 и отиваше на лекции. В повечето случаи не влизаше в час, а пиеше кафе с колежките. Прибираше се следобед и прекарваше вечерта в приготовления за дискотеката.
Часът беше 12:17, в Авеню влязоха 3 момичета. Кичка и двете й приятелки от блока. Изправените коси, късите поли и токчетата подсказваха причината за присъствието им тук. Трите хубавици пийнаха по малко водка и се закършиха на дансинга. До Кичка се доближи привлекателен студент. "Маце, от рая ли падна, уе", възмутената Кичка отвърна "Ама чи си простак!", "Що ма, найш ли, чи иам голф?". Тук младата студентка се заинтересува "Тъй ли? Яку!" -"Аре утри да тъ каръм някъди, а?"-"Оу, нимога." заоправдава се Кичка "Утри шъ хоим с момичтитътъ ду Молъ". "Ми ари след тва" настоя младежът. "Ми хубу. Ти как съ казвъш?" "Стефан, ама всички френдови ми викът Стивън Голфа.". Прекараха нощта заедно. На следващата сутрин, Кичка изпрати Стефан и се захвана с гримирането си. Когато си поставяше очната линия, толкова напрегна вниманието и съзнанието си, че нещо се обърка. Погледът й се замъгли, светът около нея се завъртя и изведнъж всичко стана в черно. Когато отвори очи беше насред стари бели сгради. Хората около нея бяха облечени в дълги бели роби. Кичка тогава не осъзнаваше, че е попаднала в Атина и то доста време преди Христа...
No comments:
Post a Comment