Глава четвърта: Леля Пенка. Юнак 001.
22:14ч., в 43 годишна панелка, жк. Люлин 5, София, България. Леля Пенка обикаляше из хола, цялата тресяща се от стореното. Обмисляше вариантите си. Не можеше да иде в полицията, защото никой нямаше да й повярва, че не го е направила нарочно. Не можеше да остане тук, защото утре сутринта щеше да идва инкасаторката за водата, а тя и без това мразеше Леля Пенка. Поради високите цени на водата неведнъж тя се бе опитвала да преметне инкасаторката. Единият път тя тамън гледаше под мивката в кухнята, когато Леля Пенка уж случайно изпусна 26см. дълбок тефлонов тиган върху главата й, та да не види истинските цифри. Друг път нарочно изключваше бушоните, уж че нямало ток, за да не се вижда. Инкасаторката беше спорила, че целия вход има ток, но заплашителната 120 килограмова кифлопродавачка не отстъпи. Леля Пенка трябваше да действа бързо. Тя реши да си събере багажа и да избяга при майка си на село. И без това там имаше един вдовец дето й хвърляше око. Вече беше прибрала всичко необходимо, когато злокобна мисъл мина през главата й. Тя реши да опита дали наистина може да контролира закуските. Застана до торбата, втренчи се в нея и се напъна. Вената на челото й изкочи. Капка пот потече по шията й и заобиколи огромната брадавица с косми. Една баничка се зарея из въздуха като кобра. Леля Пенка опита да маневрира, прекара баничката с мисълта си през целия хол, заобикаляйки саксиите и вазите. Реши да експериментира. С една мисъл накара изварата от баничката (която върху етикета е сирене) да се изстреля към секцията. Толкова беше силна, че счупи стъклото, зад което се мъдреше черно бяла снимка от сватбата на Пенка и Къньо. Тя се усмихна зловещо, взе торбата със закуските и излезе.
22:14ч., в 43 годишна панелка, жк. Люлин 5, София, България. Леля Пенка обикаляше из хола, цялата тресяща се от стореното. Обмисляше вариантите си. Не можеше да иде в полицията, защото никой нямаше да й повярва, че не го е направила нарочно. Не можеше да остане тук, защото утре сутринта щеше да идва инкасаторката за водата, а тя и без това мразеше Леля Пенка. Поради високите цени на водата неведнъж тя се бе опитвала да преметне инкасаторката. Единият път тя тамън гледаше под мивката в кухнята, когато Леля Пенка уж случайно изпусна 26см. дълбок тефлонов тиган върху главата й, та да не види истинските цифри. Друг път нарочно изключваше бушоните, уж че нямало ток, за да не се вижда. Инкасаторката беше спорила, че целия вход има ток, но заплашителната 120 килограмова кифлопродавачка не отстъпи. Леля Пенка трябваше да действа бързо. Тя реши да си събере багажа и да избяга при майка си на село. И без това там имаше един вдовец дето й хвърляше око. Вече беше прибрала всичко необходимо, когато злокобна мисъл мина през главата й. Тя реши да опита дали наистина може да контролира закуските. Застана до торбата, втренчи се в нея и се напъна. Вената на челото й изкочи. Капка пот потече по шията й и заобиколи огромната брадавица с косми. Една баничка се зарея из въздуха като кобра. Леля Пенка опита да маневрира, прекара баничката с мисълта си през целия хол, заобикаляйки саксиите и вазите. Реши да експериментира. С една мисъл накара изварата от баничката (която върху етикета е сирене) да се изстреля към секцията. Толкова беше силна, че счупи стъклото, зад което се мъдреше черно бяла снимка от сватбата на Пенка и Къньо. Тя се усмихна зловещо, взе торбата със закуските и излезе.
No comments:
Post a Comment