Глава двадесет и пета. Леля Пенка. Юнак 001.
Леля Пенка проучи и разбра, че не й е повдигнато обвинене за смъртта на Къньо, така че можеше да се прибере в апартамента си в Люлин. Така и направи. Прекара първите няколко дни в чистене и подреждане. Най-сетне можеше да сложи каквото и където искаше, без да й се карат. Отиде на кафе у няколко комшийки, каза им, че е била на село през последните месеци, и че смята да започне живота си отначало.
Беше станало 7ч., Леля Пенка отключи малкото си павильонче, открехна скърцащята врата и погледна вътре. Хлебарките си бяха направили дискотека върху едната тава, но като видяха собственичката й се разбягаха с писъци. Леля Пенка въздъхна, влезе, избърса си ръцете и се захвана да прави закуските. Изсипа един пакет брашно в старата метална купа, хвана каната с вода и се усмихна...
Глава двадесет и шеста. Пъцко Сметката. Юнак 002.
Пъцко Сметката пристигна в родното си село Равна Дупка по обяд. Отвори дворната врата и с наведена глава влезе. Кучето Балкан весело се разлая, а кокошките се разкудкудякаха. Гена переше дрехите си и като го видя застана с ръцете на кръста и го изчака да се приближи. „Кво прайш ти бе! Къде беше последнити месици! Знайш ли кво ми беши сама да съ грижъ за всичку!”, Пъцко въздъхна и наведе глава, „Нямъ дъ ми повярвъш”, прошепна той. „Няма ли, няма ли? Шъ ти кажъ аз нъ теби няма?! Всичкити кумшии мислът, чи си мъ зарязъл, ша бера срам зарди теби! Казвай виднъгъ къдйе беши! Чуваш ли мъ?!”. Пъцко погледна към двора, градината и животните и каза „Бях съ напил, при идин приятил в съсйеднуту сйелу бях.”, Гена го огледа отгоре додолу, помисли, направи сърдита физиономия и каза „Отивай да нахраниш кузити, чи няам времи, и да знайш, чи Лора пукна, низнам що.”. Пъцко се затътри бавно към козите. Влезе и видя любимата си – Сашка. Ухили се до ушите и викна „Ййй, колку ми липсвъши да знайш!”...
Глава двадесет и седма. Кичка Пергелова. Юнак 003.
Кичка се беше сетила, че сега е сесия и точно на тази дата има изпит. Отби се до стаята си да се гримира и след това отиде в университета. Пак пътуваше със същия стар автобус, слезе на спирката, вбеси се, защото се изкаля в една локва. Видя няколко „яки пичуви” и се отправи към кафенето, защото имаше време до изпита. Влезе и видя всичките си колежки. Даже повечето имаха нови дрехи и обувки, което доста я подразни. Когато влезе всичките й приятелки започнаха да си шушукат и да я оглеждат. Тя се нацупи и се приближи към тях. Щом застана до масата те започнаха „Бубенцеее, къде беши, беее?”, станаха и я запрегръщаха и разцелуваха. „Ооо, ми бях си на сйелу, чи нащи колихъ прасйету, та зор да съм ходилъ.”, „Оу, ужас”, изпискаха девойките. „Нищу дйе, вижти понйе кви яки дънки си купих!!!”, каза Кичка и взе да обяснява за дънките...
The End
Леля Пенка проучи и разбра, че не й е повдигнато обвинене за смъртта на Къньо, така че можеше да се прибере в апартамента си в Люлин. Така и направи. Прекара първите няколко дни в чистене и подреждане. Най-сетне можеше да сложи каквото и където искаше, без да й се карат. Отиде на кафе у няколко комшийки, каза им, че е била на село през последните месеци, и че смята да започне живота си отначало.
Беше станало 7ч., Леля Пенка отключи малкото си павильонче, открехна скърцащята врата и погледна вътре. Хлебарките си бяха направили дискотека върху едната тава, но като видяха собственичката й се разбягаха с писъци. Леля Пенка въздъхна, влезе, избърса си ръцете и се захвана да прави закуските. Изсипа един пакет брашно в старата метална купа, хвана каната с вода и се усмихна...
Глава двадесет и шеста. Пъцко Сметката. Юнак 002.
Пъцко Сметката пристигна в родното си село Равна Дупка по обяд. Отвори дворната врата и с наведена глава влезе. Кучето Балкан весело се разлая, а кокошките се разкудкудякаха. Гена переше дрехите си и като го видя застана с ръцете на кръста и го изчака да се приближи. „Кво прайш ти бе! Къде беше последнити месици! Знайш ли кво ми беши сама да съ грижъ за всичку!”, Пъцко въздъхна и наведе глава, „Нямъ дъ ми повярвъш”, прошепна той. „Няма ли, няма ли? Шъ ти кажъ аз нъ теби няма?! Всичкити кумшии мислът, чи си мъ зарязъл, ша бера срам зарди теби! Казвай виднъгъ къдйе беши! Чуваш ли мъ?!”. Пъцко погледна към двора, градината и животните и каза „Бях съ напил, при идин приятил в съсйеднуту сйелу бях.”, Гена го огледа отгоре додолу, помисли, направи сърдита физиономия и каза „Отивай да нахраниш кузити, чи няам времи, и да знайш, чи Лора пукна, низнам що.”. Пъцко се затътри бавно към козите. Влезе и видя любимата си – Сашка. Ухили се до ушите и викна „Ййй, колку ми липсвъши да знайш!”...
Глава двадесет и седма. Кичка Пергелова. Юнак 003.
Кичка се беше сетила, че сега е сесия и точно на тази дата има изпит. Отби се до стаята си да се гримира и след това отиде в университета. Пак пътуваше със същия стар автобус, слезе на спирката, вбеси се, защото се изкаля в една локва. Видя няколко „яки пичуви” и се отправи към кафенето, защото имаше време до изпита. Влезе и видя всичките си колежки. Даже повечето имаха нови дрехи и обувки, което доста я подразни. Когато влезе всичките й приятелки започнаха да си шушукат и да я оглеждат. Тя се нацупи и се приближи към тях. Щом застана до масата те започнаха „Бубенцеее, къде беши, беее?”, станаха и я запрегръщаха и разцелуваха. „Ооо, ми бях си на сйелу, чи нащи колихъ прасйету, та зор да съм ходилъ.”, „Оу, ужас”, изпискаха девойките. „Нищу дйе, вижти понйе кви яки дънки си купих!!!”, каза Кичка и взе да обяснява за дънките...
The End
No comments:
Post a Comment