Глава пета: Пъцко Сметката. Юнак 002.
Пъцко взе да подвиква на оцъклилия се Марто "А, уе, ставай, кво са прайш ся!", никаква реакция, "Баси, притисняаш ма, честно!", пак никаква реакция. Пъцко се огледа и като видя, че няма никой подритна леко другаря си, който остана все така безжизнен. "Бах мааму!" каза си Пъцко и се почеса по главата, "Я да се махам аз от тука.". Когато се прибра реши да провери дали причината за смъртта на младия Равно Дупчанин е в неговата оригня. Отиде в двора, хвана козичката Лора, погледна я в очите и се оригна. В младите кози очи се прочете ужас, болка и съжаление. След което тя почина. Пъцко беше едновременно щастлив от дарбата си, но и малко тъжен, защото с Лора бяха доста близки. Мозъкът на природно интелигентният Пъцко веднага започна да пресмята възможностите за облагодетелстване от "дарбата". Реши се. Щеше да напусне Гена и Равна Дупка и да си търси късмета по света. Отиде, събра малко дрехи, две бутилки ракия и три суджука, тегли една майна на Гена, която всъщност не му обърна особено внимание, защото това далеч не беше първият път, в който Пъцко я "напускаше" и се връщаше на другата сутрин от кръчмата, и тръгна.
Успя да стигне на автостоп до близкия Кюстендил, където реши да обере банка. Влезе и изкрещя "Давайте парите, че ей ся ва убих!", всички погледнаха малко озадачено 42 годишния мъж, облечен в къси летни гащи и тениска със Сашка Васева. "Аре, бе!!!" продължи да крещи Пъцко. Охраната извади пистолета си и тръгна към обирджията като му каза да си сложи ръцете на тила. Пъцко побесня, обърна се към пазача и се оригна. Ужасени от ефекта касиерките заизваждаха парите, а Пъцко се почеса по задника щастлив и тръгна към касите. Събра парите, прибра ги при суджуците и касетката с автограф и си излезе, като преди това извика към служителките "Мерси, сладуранки, запомнете ме като всемогъщия Пъцко Сметката!!!".
Пъцко взе да подвиква на оцъклилия се Марто "А, уе, ставай, кво са прайш ся!", никаква реакция, "Баси, притисняаш ма, честно!", пак никаква реакция. Пъцко се огледа и като видя, че няма никой подритна леко другаря си, който остана все така безжизнен. "Бах мааму!" каза си Пъцко и се почеса по главата, "Я да се махам аз от тука.". Когато се прибра реши да провери дали причината за смъртта на младия Равно Дупчанин е в неговата оригня. Отиде в двора, хвана козичката Лора, погледна я в очите и се оригна. В младите кози очи се прочете ужас, болка и съжаление. След което тя почина. Пъцко беше едновременно щастлив от дарбата си, но и малко тъжен, защото с Лора бяха доста близки. Мозъкът на природно интелигентният Пъцко веднага започна да пресмята възможностите за облагодетелстване от "дарбата". Реши се. Щеше да напусне Гена и Равна Дупка и да си търси късмета по света. Отиде, събра малко дрехи, две бутилки ракия и три суджука, тегли една майна на Гена, която всъщност не му обърна особено внимание, защото това далеч не беше първият път, в който Пъцко я "напускаше" и се връщаше на другата сутрин от кръчмата, и тръгна.
Успя да стигне на автостоп до близкия Кюстендил, където реши да обере банка. Влезе и изкрещя "Давайте парите, че ей ся ва убих!", всички погледнаха малко озадачено 42 годишния мъж, облечен в къси летни гащи и тениска със Сашка Васева. "Аре, бе!!!" продължи да крещи Пъцко. Охраната извади пистолета си и тръгна към обирджията като му каза да си сложи ръцете на тила. Пъцко побесня, обърна се към пазача и се оригна. Ужасени от ефекта касиерките заизваждаха парите, а Пъцко се почеса по задника щастлив и тръгна към касите. Събра парите, прибра ги при суджуците и касетката с автограф и си излезе, като преди това извика към служителките "Мерси, сладуранки, запомнете ме като всемогъщия Пъцко Сметката!!!".
No comments:
Post a Comment