Глава четиринадесета. Кичка Пергелова. Юнак 003.
В момента, в който видя Ивана, Кичка се ухили и изписка “Йеееей, живъ съм!”. Стана, поогледа стаята и взе да проверява дали всичко си й е на мястото. Оказа се, че й липсва една значка с Камелия. Вярно, че не й беше любимата певица, но Кичка просто обичаше тази значка. Затова се вбеси и взе да проверява дали съквартирантката й не е в коридора, банята или другата стая. Нямаше я, а гневът на Кичка нарастваше. Тя реши да отскочи до кафенето отсреща, за да я потърси. Радка беше там и й каза, че е подарила значката на една колежка, която била от официалния международен фен клуб на Камелия. Кичка изпищя и хвана Радка за косата. “Ща убия, край! Патка, как ни тъй срам, ма! Тфа си беши мойтъ значкъ! Офсъ! Кравъ!”. Докато двете момичета пищяха и се скубеха, 2ма герои и едно куче тичаха към тях...
В момента, в който видя Ивана, Кичка се ухили и изписка “Йеееей, живъ съм!”. Стана, поогледа стаята и взе да проверява дали всичко си й е на мястото. Оказа се, че й липсва една значка с Камелия. Вярно, че не й беше любимата певица, но Кичка просто обичаше тази значка. Затова се вбеси и взе да проверява дали съквартирантката й не е в коридора, банята или другата стая. Нямаше я, а гневът на Кичка нарастваше. Тя реши да отскочи до кафенето отсреща, за да я потърси. Радка беше там и й каза, че е подарила значката на една колежка, която била от официалния международен фен клуб на Камелия. Кичка изпищя и хвана Радка за косата. “Ща убия, край! Патка, как ни тъй срам, ма! Тфа си беши мойтъ значкъ! Офсъ! Кравъ!”. Докато двете момичета пищяха и се скубеха, 2ма герои и едно куче тичаха към тях...
No comments:
Post a Comment