6:23. Село Равна Дупка. Слънчевите лъчи пълзяха по разкопаните за полагане на канализация улици, петлите кукуригаха, а баба Люба псуваше на майка овцете си, които побутваше да вървят по хълма. Пъцислав Мушев, известен повече като Пъцко Сметката оповести с шумна пръдня събуждането си. Погледна стенния часовник, седящ вляво от старо дървено разпятие и вдясно от плакат на Лепа Брена и сбута жена си, която пък се задави от хъркането си: "Гено, ставай ма, да нахраниш кокошките.". Тя се поразбуди и стана. Пъцислав дълшеше името си на двамата си дядовци - Пъцимир Кривото и Ставри Жигулито. Прякорът му беше дошъл от навика си да кара продавачите и кръчмарите да му пишат всичко на сметката. Тийнейджърът Пъцко беше интелигентно момче с бляскаво бъдеще. Родителите му го стягаха за кмет, но всичко приключи след един пиянски инцидент. 16 годишният Пъцко беше запил с приятели и като се прибра изби с голи ръце 13 кокошки и 4 пилета, само защото беше помислил, че са извънземни. А повече от всичко Пъцко мразеше извънземните. Все си мислеше, че отвличат кръчмаря и като го върнат сметката му се е увеличила с по 30~40ст. След като изби кокошките, Пъцко нарита "космическия кораб" прасето Гошко и си легна да спи. Ужасът на семейството му на другата сутрин бе неописуем. Както се очаква цялото село беше смутено от Пъцко и го подминаваха отдалече, цъкайки с език. Вече бяха минали 26г., хората бяха позабравили и поизмрели, затова той беше вече пълноценна част от обществото. Вечерите си прекарваше в кръчмата, носейки си собствената, лична касетка на Сашка Васева, с автограф. Неговият автограф беше единствен в цяла Равна Дупка, затова Пъцко го пазеше като очите си и дори си го слагаше под възглавницата преди да си легне. Лентата на касетката се беше късала няколко пъти, затова кръчмарката Гицка я беше лепила с лак за нокти. Единственият си и любим лак за нокти - кърваво червено. Беше останало по-малко от половината, заради нелеп инцидент преди няколко седмици. Гицка беше застанала на прозореца на втория етаж на къщата си. Беше сложила лака на перваза и се лакираше, намигайки на минаващите покрай къщатата, комшии. Отдолу мъжът й Радун беше се захванал с така приятната задача да претака зелето. Изведнъж по радиото започна "Очи в очи сме спрели, ръце в ръце сме сплели..." на Сашка Васева... любимата песен на Гицка. Тя не беше я чувала от сумати време, а дори я нямаше на касетката на Пъцко. Гицка подскочи с вик "Въх, лелеле, Божке!" и бутна шишенцето на лака. Успя да го хване преди да се изтърколи от перваза, но вече половината беше изтекъл в бидона с киселото зеле. Тя не се впечатли особено, а изтича до радиото, седна на стола до него и се заслуша, като дори си припяваше отвреме навреме. После децата се чудеха защо сърмите имат такъв странен цвят, аромат и вкус, но Радун им викаше да не задават въпроси, а да ядат, 'щото иначе щели да си останат гладни.
Пъцко имаше огромно главоболие, но го отдаваше на "разредената проклета ракия", която Гицка му беше сипала снощи. Отиде в кръчмата и обърна 2 шкембе чорби с повечко чесън. Тръгна за към вкъщи, а Марто Якия, 37г. як Равно Дупчанлия, го придружаваше, защото често минаваше покрай комшийката на Пъцко за по кафенце. В един момент физическите нужди на Пъцко надделяха над пословичното му възпитание и той се уригна мощно на чесън. 198 сантиметровият Марто се спря за момент, поулюля се, пое си дълбоко въздух и се свлече на земята. Дори в дългогодишния опит на Пъцко такова нещо не се беше случвало...
No comments:
Post a Comment