My First Book

Смятам да публикувам част от първата си неиздавана книга, чиито ръкописи ще бъдат продадени за милиони, веднага след героичната ми смърт. В книгата са описани незабравими случки от така прекрасния ми живот в студентски град, където човек научава толкова много неща! Като например, че броят на хлебарки на квадратен метър може да клони към безкрайност без никакви проблеми, или че май общежитията се ползват и като приюти за психично болни хора. Към някои глави има и реални снимки от мястото на събитието.



Salida в страната на олигофрените

по действителен случай

Поради съображения за сигурност, имената на участниците в събитията не са променяни.

Чертежите и схемите не се и опитват да бъдат точни.



Искам си масата! Моя си е!


“Като се върна леглото ми да е свободно”, беше репликата, с която Гери отключи вратите на Ада... и оттам излязоха хиляди шарени псувни по наш адрес.
Репликата беше по повод събирането на Лора, на което тя и приятелките й бяха насядали по леглата ни и сладко си приказваха на пуканки с Ямболска домашна ракия. Лора побесня, изхвърли нашите неща, които бяха върху масата и покривката, завлече масата до леглото си и започна... то не бяха псувни, то не беше чудо, стените се изчервиха (а те със сигурност за виждали много). “Няма пък! Тая маса си е моя! Аз си я донесох от 7ия етаж! Няма да им я оставя.”. Този набор от възгласи продължи през цялата вечер, въпреки убеждаването от наша страна, че въобще не ни интересува масата. Горката масичка беше завлечена до леглото на Лора, ‘щото “си е моя” и остана там въпреки милионите ритници, които получи докато хората безуспешно се опитваха да я прескочат. “Моя си е! Аз си я донесох!”...