“Ааа, нее! Моля те, недей, ето, вземи последната ми филийка мухлясал хляб, но не го прави, моля те!”
Мда, поредният случай на убит от хлебарка студент. Пишеха за нови и нови случаи всеки ден. Издишах бавно удоволствието от поредната цигара и дочетох статията. Оставих вестника настрани и посегнах към чашата горещ чай мента, приближих я към себе си и усетих аромата на прясно изстискан лимон. Точно преди да отпия, вдигнах поглед над чашата, към стената – и я видях, стоеше там и ме гледаше право в очите. От ужас изпуснах чашата, горещата течност се разля по целия под. Погледнах към разпиляните парчета и щом отново вдигнах поглед, нея я нямаше. Скочих от леглото, и започнах да се оглеждам... Стоеше на бюрото пред шкафа ми... нарочно беше застанала там, така изключваше достъпа ми до ножа, единствения ми шанс. Стояхме и се гледахме в очите може би десетина минути. Никоя не смееше да направи първата крачка. Очите й... никога няма да ги забравя. В тях се четеше абсолютната увереност, че аз ще съм поредната й жертва. Тя беше се научила да убива, най-често жертвите й бяха невинни студенти. А сега пред нея бях аз, за нея бях поредната жертва, нищо лично.
Изведнъж отвън профуча торба с боклук за миг и тупна в градинката пред блока. Използвах този момент разсейване и посегнах към ножа. Точно преди да го стигна тя се обърна, хвана ме и ме хвърли по гръб на земята. Започнахме борба на живот и смърт. Тя беше хладнокръвен убиец, а аз ползвах само уменията, които получих в курса за детективи, който прекарах в кафенето. След дълго и изтощително боричкане използвах удар, който научих от един филм със Стивън Сегал. Тя падна на земята, а аз се изправих. В този момент заваля дъжд и въпреки, че над нас има 6 етажа, след броени секунди тавана прокапа. Това спаси живота ми, защото тя се уплаши от водата и избяга през дупката, през която явно беше дошла. За момента бях спасена, но тя със сигурност щеше да се върне. Остава ми само надеждата този ден да не дойде скоро.
No comments:
Post a Comment